На 1 август 2018 година започва ремонтът на заслон "Кончето", който се намира в близост до единия край на едноименния ръб в Пирин – любимо място на много планинари. Заслонът на височина 2756 м. е изграден през 50-те години на XX век и оттогава не е ремонтиран, а е единственото място, където човек може да се подслони при влошаване на времето.

Орлин Чачановски сбъдва една своя мечта да подпомогне един от най-живописните планински маршрути в България. Участва в организацията и извършването на ремонта на заслон „Кончето“ заедно с други алпинисти, планински водачи и планинари с изцяло доброволен труд.

Срещаме се с Орлин, за да ни разкаже повече за мечтата си, която сбъдва с група ентусиасти преди броени години. 

(Старият заслон, изграден през 50-те години на миналия век.)

Орлин, как реши да се посветиш на обществено значима кауза, каквото е инициирането на ремонта на заслон „Кончето“?

Заслон „Кончето“ е емблематичен за българските планинари. Той се намира на място, на което ако закъсаш и заслона го няма, просто няма да се върнеш. Спасил е живота на много хора и неведнъж, като алпинист и планинар и аз съм намирал спасение и подслон в него. Когато разбрах за инициативата на една от водещите банки – „ИЗБЕРИ ЗА ДА ПОМОГНЕШ“,  видях възможност да обновим заслона. Въпреки че в миналото е бил изграден изключително здраво, отпечатъкът на времето не го беше пощадил. Успях да активирам членовете на „Планини и хора“ и така започнахме.

Има ли българинът отношение към доброволчеството и лесно ли се намират съмишленици? 

За да преодолеем административните трудности, ни бяха необходими 2 години, но след това нещата тръгнаха добре. Явиха се стотици дарители, стотици доброволци и десетки фирми. В крайна сметка успяхме да съберем 9000 лв. повече отколкото бяха необходими. Но без доброволния труд на планинарите и фирмите, нищо нямаше да успеем да направим.

Разкажи ни повече за твоята връзка с планината.

Всичко започна през 1967 г., когато завърших курс по алпинизъм към АК „Витоша“. Лека по-лека станах добър алпинист, планински водач, инструктор по алпинизъм, планински спасител и инструктор по планинско спасяване, ски учител. Същинската ми връзка с планината започна, когато през 1984 г. разбрах, че в ЦПШ „Мальовица“ има свободно място за инструктор. Без много да му мисля, напуснах перспективната си работа като гл. енергетик на едно голямо софийско предприятие. Жена ми също се отказа от престижната си работа да бъде операционна сестра във ВВМИ и отидохме на Мальовица. Тогава най малкият ни син беше на 8 месеца. Той първо прокара ски и после проходи. Уж за малко, а то 15 години.

Много неща се случиха тогава. Много щастие и възторг,  но и много мъка видях в хорските очи. Особено тежко беше, когато трябваше да сваляме загинали хора от планината и не можехме да сдържим сълзите си, когато сваляхме загинали деца. Междувременно завърших алпинизъм в НСА, станах преподавател и после директор на УЦ „Мальовица“.

Връщайки се в София, връзките ми с планината се промениха, но не престанаха. Бях избран за председател на „ПЛАНИНИ и ХОРА“ – асоциация на планинските водачи в България и директор на учебния център към същата. Основна заслуга на асоциацията е създаване на професията „Планински водач“. Ако не беше асоциацията, сега в България може би нямаше да има регулирана, защитена и изцяло регламентирана професия. Друга сериозна заслуга е и създаването на професионална застраховка за планински водачи. За тези 18 години в асоциацията бяха обучени над 300 професионални планински водачи.

(Новият заслон „Кончето“, изграден благодарение на усилията на множество доброволци и дарители.)

Какъв е твоят съвет към хората, които посещават планината?

Планината е като майка хранилница – тя приема всички, но не всички са готови за нея. Не я подценявайте - „ВЪРНИ СЕ, ЗА ДА ОТИДЕШ“!

Снимки: Орлин Чачановски, Личен архив